Законът за хазарта: какво е разрешено, лицензи от НАП и глоби за играчите

Действащият Закон за хазарта (обн. ДВ бр. 26 от 2012 г.) урежда кой може да организира хазартни игри в България, при какви условия и под чий надзор. От 2020 г. лицензите издава и контролира Националната агенция за приходите (НАП). За играча в закона има пет основни правила: играе се само при лицензиран оператор и само от 18 години; играта при организатор без български лиценз се наказва с глоба от 500 до 2 000 лв. (около 256–1 023 евро); сайтовете без лиценз се блокират; платежните институции не обслужват такива сайтове; и всеки може да се самоизключи чрез регистъра на хазартно уязвимите лица.

Тази страница обяснява на разбираем език членовете, които засягат играчите, с препратка към конкретния текст. Тя не е правен съвет. Общ преглед на пазара ще намерите на началната страница на българския раздел. Прегледахме редакцията след последното изменение в ДВ бр. 69 от 31.07.2026 г. Ако ви интересува практическата страна, вижте как се проверява лицензът на онлайн казино и на сайтовете за залози.

Законът за хазарта в една таблица

Как се стигна до днешния закон

Законът е обнародван в ДВ бр. 26 от 2012 г. и според списъка в проекта на Министерството на финансите от 23.09.2026 г. до лятото на 2026 г. е изменян 28 пъти. Последните изменения са в ДВ бр. 55 и бр. 69 от 2026 г. Днешната картина се определя от четири промени:

• 2020 г.: с изменението в ДВ бр. 69 от 04.08.2020 г. Държавната комисия по хазарта е закрита, а правомощията ѝ преминават към НАП. Днес надзорът се упражнява от изпълнителния директор на агенцията или от упълномощен заместник.
• 2024 г.: ЗИД, обнародван в ДВ бр. 42 от 14.05.2024 г. и приет от 49-ото Народно събрание на 30.04.2024 г., забранява рекламата на хазарт в интернет страници, въвежда изрична забрана за играчите да участват при нелицензирани организатори и забрана за платежните институции.
• 2025 г.: от 01.01.2025 г. влизат в сила забраната за определени групи (чл. 10е) и задълженията за ограничаване на рисковата онлайн игра (чл. 10ж).
• 2026 г.: от 01.08.2026 г. се въвежда лиценз за афилиейт оператори (с § 34 от преходните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г., ДВ бр. 69/2026), а интернет доставчиците трябва да спират достъпа до забранените сайтове до 24 часа от публикуването на решението на НАП (чл. 17, ал. 6).

Кой може да играе

Член 2, ал. 3 допуска до хазартни игри само „пълнолетни дееспособни физически лица“. В България човек става пълнолетен на 18 години. Член 9, ал. 16 забранява и пощенските парични преводи от лица под 18 години към организатори на хазартни игри.

От 01.01.2025 г. чл. 10е, ал. 1 изключва три групи:

• лицата, които получават месечни социални помощи по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за социалното подпомагане;
• лицата, вписани в регистъра по чл. 147а от Закона за здравето;
• лицата, поставени под пълно запрещение.

Онлайн играчите се регистрират поименно по Наредба № 1 от 27.02.2013 г. за идентификация на участниците, а операторът трябва да провери и регистъра на хазартно уязвимите лица, в който са записани ЕГН или ЛНЧ на вписаните.

Лицензи и регистри на НАП

В България няма държавен монопол: онлайн казино и залози могат да предлагат частни дружества с лиценз. Изключение са игрите от лотариен тип, за които в регистъра лиценз има само ДП „Български спортен тотализатор“. Според консолидирания текст на закона онлайн лицензът (чл. 30, ал. 4) струва еднократно 400 000 лв., а операторът плаща и 20% от брутния игрален приход.

НАП публикува три файла, с които всеки може да провери оператор:

Файловете са в раздела „Регистри по Закона за хазарта“ на nra.bg. При разминаване между белия списък и регистъра меродавен е регистърът.

Глобата за играчите

Член 9, ал. 14 гласи: „Забранява се на физически лица да вземат участие в хазартни игри, организирани от лица без издаден лиценз по този закон.“ Наказанието по чл. 97а, ал. 2 е глоба от 500 до 2 000 лв. След въвеждането на еврото на 01.01.2026 г. сумите в левове се прилагат, превалутирани по курс 1,95583, тоест около 256–1 023 евро.

Не открихме публичен случай на глобен играч, но разпоредбата е в сила. На практика по-често се стига до други последици: блокиран сайт, спрени плащания и загубен баланс.

Блокиране на сайтове и на плащания

Законът използва два механизма срещу нелицензираните оператори:

• Блокиране на достъпа. По чл. 9, ал. 12 предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, не трябва да дават достъп до сайтовете от списъка по чл. 17, ал. 6. До юли 2026 г. всяко блокиране минаваше през разпореждане на Софийския районен съд. Според редакцията на чл. 17, ал. 6, в сила от 01.08.2026 г., решенията на НАП подлежат на предварително изпълнение, а интернет доставчиците трябва да спрат достъпа до 24 часа от публикуването им. Доставчик, който не блокира достъпа, носи санкция по чл. 97а, ал. 4.
• Блокиране на плащанията. Чл. 9, ал. 13 забранява на платежните институции да извършват плащания за онлайн хазарт към и от лица без действащ лиценз. Санкцията по чл. 97а, ал. 1 е от 50 000 до 200 000 лв.

Първото решение в черния списък е № 674 от 11.06.2013 г., а последното във файла от 17.09.2026 г. е от същата дата. Сред адресите има и имитации на лицензирани марки, например efbet-bg.com, palms-bet.bg и alphawin-bg.com. Как да различите официалния адрес от имитацията, показваме на страниците за Efbet, Palms Bet и Winbet.

Рекламата на хазарт

Член 10, ал. 1 забранява рекламата на хазартни игри:

1. по радиото и телевизията, с изключение на предаванията на тиражите на БСТ;
2. на обществени места, включително по фасадите на сгради;
3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;
4. в държавни и общински имоти, освен в лицензираните обекти;
5. на повече от 5% от рекламните площи на един доставчик.

Алинея 2 обаче изрично допуска три изключения от тези забрани: билбордове на поне 300 м от училища, университети, детски площадки и други обекти за деца и младежи; реклама на фасадата на лицензиран обект за собствената му дейност, до 20% от фасадата и до 50 кв. м; и реклама върху спортни съоръжения и спортна екипировка. Отделно ал. 5 позволява на организаторите да спонсорират спорт, култура, здравеопазване и образование. Съдържанието е ограничено до видовете игри, марката и резултатите от тиражи (ал. 3), без цифри (ал. 6), и трябва да носи предупреждението „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“ на поне 10% от площта (ал. 4). Публикуващият трябва да провери лиценза на оператора в регистъра на НАП (ал. 7). Затова на нашите страници за бонус без депозит и казино бонусите няма суми и кодове, а само обяснение на условията.

Глобите по чл. 105 са от 30 000 до 50 000 лв. за организатора, а за издателя или разпространителя – от 10 000 до 30 000 лв. за юридическите лица и от 5 000 до 10 000 лв. за физическите лица. По чл. 88а НАП може да издава и разпореждания за премахване на съдържание по Акта за цифровите услуги на ЕС.

Лицензът за афилиейт оператори

От 01.08.2026 г. „афилиейт оператор“ (§ 1, т. 30) е лице, което популяризира хазартни игри срещу комисионно възнаграждение, обвързано с постигнати резултати: брой играчи, депозити, залози или изплащания. Според указанието на НАП от 05.08.2026 г. лице, което получава плащане за реклама или технически услуги, несвързано с тези резултати, не е афилиейт.

Таксата е 6 000 евро годишно плюс 10% от обвързаната с резултати комисиона, която операторът удържа. Чуждестранните афилиейти трябва да имат представител с адрес в България (чл. 4, ал. 8), а вече работещите афилиейти трябваше да подадат заявление до 15.08.2026 г. Операторите не могат да плащат на нелицензирани афилиейти; санкцията е от 5 000 до 20 000 евро (чл. 97б).

Ние не получаваме комисиона от оператори и не сме афилиейт оператор по смисъла на закона. Забраната на рекламата в интернет по чл. 10 обаче важи за всички, затова не публикуваме оферти, класации и връзки към оператори.

Защита на играча

Регистърът на хазартно уязвимите лица (чл. 10г) се води от НАП и не е публичен. Всеки може да поиска да бъде вписан: лично в офис на НАП или с имейл до [email protected], подписан с квалифициран електронен подпис. Операторите са длъжни да откажат участие на вписаните (чл. 10д) и ги проверяват чрез електронна услуга на НАП. Според страницата на НАП от 2022 г. минималният срок на вписването е бил две години, но през 2025 г. е променен, затова го уточнете при подаването на искането.

Член 10ж задължава онлайн операторите да ограничават рискованата игра: максимално времетраене на сесията, праг на загубите, след който играчът временно се вписва в регистъра, лимити на залозите и по-ниски лимити за играчите под 24 години. Конкретните стойности се определят с наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването. Дали тя е приета, не успяхме да потвърдим. Повече за самоизключването и помощта ще намерите на страницата за отговорна игра.

Данъци върху печалбите

Данъчният режим е уреден в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а не в Закона за хазарта. Според консолидирания текст на чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗДДФЛ печалбите от хазартни игри, организирани с лиценз по Закона за хазарта или по законодателството на държава от ЕС или ЕИП, не се облагат и не се декларират; същото е посочено и в становища на НАП от 2011–2016 г. За печалби при оператори с лиценз извън ЕС и ЕИП изрично правило в проверените източници няма. Данък върху приходите си плащат операторите.

Проектът от септември 2026 г.: какво се предлага

На 23.09.2026 г. Министерството на финансите публикува проект на ЗИД на Закона за хазарта за обществено обсъждане (консултация № 12738, до 23.10.2026 г.). Основните предложения:

• забрана на рекламата на хазартни игри, на организаторите и на свързаните с тях търговски марки „независимо от формата, начина и мястото на разпространение“, с изключения за собствения сайт и обектите на оператора, тиражите на БСТ, фирмените табели и спортното спонсорство само с марка;
• право на НАП да разпорежда блокиране на сайтове, приложения и профили в социални мрежи, които рекламират хазарт;
• отмяна на лиценза за афилиейт оператори от 01.01.2027 г.;
• по-висок данък за онлайн операторите от 2027 г.;
• глоба за играчите при нелицензирани организатори от 300 до 1 100 евро.

Към 15.10.2026 г. това е проект, а не закон. Ще обновим страницата след края на обсъждането и след решението на Народното събрание.

Как проверихме тази страница

На 15.10.2026 г. сверихме текста на чл. 9, 10, 10е, 10ж и 97а по ДВ бр. 42 от 14.05.2024 г. на сайта на Държавен вестник; останалите членове (чл. 2, 4, 17, 30, 88а, 97б, 105 и § 1) четохме в консолидирания текст към ДВ бр. 69 от 31.07.2026 г. в kik-info.com, който е търговска консолидация, а не официално издание. Регистрите и черният списък са изтеглени от nra.bg, указанието за афилиейтите е от 05.08.2026 г., а проектът – от strategy.bg. Не сме юристи и страницата не е правен съвет.

Често задавани въпроси

Кой контролира хазарта в България?

От 2020 г. надзорът е на Националната агенция за приходите (НАП). С изменението на Закона за хазарта в ДВ бр. 69 от 04.08.2020 г. Държавната комисия по хазарта беше закрита, а правомощията ѝ преминаха към изпълнителния директор на НАП. Министерството на финансите изготвя промените в закона, а НАП издава лицензите, води регистрите и решава кои сайтове да бъдат блокирани.

Каква е глобата за игра в нелицензиран сайт?

Член 9, ал. 14 от Закона за хазарта забранява на физическите лица да участват в хазартни игри при организатори без български лиценз. Глобата по чл. 97а, ал. 2 е от 500 до 2 000 лв., около 256–1 023 евро по курса 1,95583. Проектът на Министерството на финансите от септември 2026 г. предлага глоба от 300 до 1 100 евро, но към октомври 2026 г. той не е приет.

Забранена ли е рекламата на хазарт в интернет?

Да. От изменението в ДВ бр. 42 от 14.05.2024 г. чл. 10, ал. 1, т. 3 забранява рекламата на хазартни игри „в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници“. Разрешените форми, например някои билбордове и спонсорството, не могат да съдържат цифри и трябва да носят предупреждение за риска от зависимост. Глобите за нарушителите са в чл. 105.

Какво е черният списък на НАП?

Това е списъкът на интернет страниците, чрез които се организират хазартни игри без лиценз. НАП го публикува като файл; версията от 17.09.2026 г. съдържа 9 469 записа, а първото решение в него е от 11.06.2013 г. Интернет доставчиците са длъжни да спрат достъпа до тези сайтове, а по чл. 17, ал. 6 в редакцията от 01.08.2026 г. това трябва да стане до 24 часа.

Облагат ли се печалбите от хазарт в България?

Данъчното облагане се урежда от ЗДДФЛ, а не от Закона за хазарта. Според консолидирания текст на чл. 13, ал. 1, т. 20 печалбите от хазартни игри с лиценз по българския закон или по закона на държава от ЕС или ЕИП не се облагат и не се декларират. За оператори с лиценз извън ЕС и ЕИП изрично правило в проверените източници няма.

Какво е афилиейт оператор според закона?

От 01.08.2026 г. „афилиейт оператор“ (§ 1, т. 30) е лице, което популяризира хазартни игри срещу комисиона, обвързана с резултати като брой играчи, депозити или залози. То трябва да има лиценз от НАП с годишна такса 6 000 евро плюс 10% от комисионата. Проектът от септември 2026 г. предлага този лиценз да бъде отменен от 01.01.2027 г.

Приета ли е пълната забрана на хазартната реклама?

Не. Към 15.10.2026 г. това е проект на Министерството на финансите, публикуван на 23.09.2026 г. за обществено обсъждане до 23.10.2026 г. (консултация № 12738 на strategy.bg). Той предвижда забрана и на марките на операторите независимо от формата. За да стане закон, трябва да бъде внесен и приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник.

18+. Хазартът носи риск от развиване на зависимост. Ако играта спре да бъде забавление, обадете се на Националната телефонна линия за наркотици, алкохол и хазарт: 0888 99 18 66.